Истински истории на пациенти и техни близки

imgLeft exampleМъжът ми хърка много, ама много много! Толкоз много, че спяхме в отделни стаи, при затворени врати, аз с тапи в ушите/набити докрай, чак ушите ме заболяват и понякога се разраняват/ и пак го чувам. Абе какво да кажа - то нашето не е за разправяне. Пробвахме Снорийз, Гуд найт, Виброцил, и още едни капки и едни хапчета - никаква полза. Той спира да диша докато спи и в последните месеци на няколко пъти му се случва дори да се дави жестоко - чак повръща после. Та така беше при нас. Сега сме добре, но бяхме стигнали до раздяла на няколко пъти, все заради хъркането, а иначе много се обичаме. Абе наближеше ли вечерта голяма мъка ми беше. Ходи при някакъв доктор, дето му боде в гърлото с някакви диоди и също нямаше никакъв ефект. Вече се бях видяла в чудо какво да правим и случайно наш познат ни насочи към една клиника, която се занимава с медицина на съня. Мъжът ми се уговори по телефона за коя дата ще му правят изследванията, отиде там и спа една нощ в клиниката, накачен целият с апаратури. Изследванията отчитат много показатели и са доста подробни. Оказа, че наистина страда от обструктивна сънна апнеа и е необходимо да спи с апарат ако иска да диша нормално по време на сън/респективно и да не хърка/. Сега продължава да ползва апарата и не хърка, но ще трябва да го ползва цял живот. Не сме имали никакви проблеми от тогава.

>>>>>

imgLeft exampleМайка ми случайно се сдоби с диагноза в следствие на реклама на лекарски кабинет във вестник. Всъщност колкото и "безобидно" да ви изглежда диагнозата Сънна апнея в сравнение с инсулт или инфаркт, поне според това, което се е случило и продължава да се случва в моето семейство, си позволявам да съм на друго мнение. Всичко наистина започва с грухтящо дишане при нощен сън и спонтанни заспивания през целия ден без значение на обстановката. В последствие почти не си спомняше, че е заспивала, сънят и стана адски неспокоен. После се появиха и другите симптоми, които са в по-малка или по-голяма степен следствие на невъзможността за спокоен сън през нощта - а именно -  ставне често до тоалетна нощем; спиране на дъха по време на сън и все по-трудното му възстановяване; все по-чести заспивания през деня.
Това внезапно заспиване води до огромна възможност от травми и най-лошото - един ден просто човекът не се събужда, защото дишането е спряло в съня му... освен това се предполага, че в голяма степен е наследствено. Не пиша това, за да плаша някого, но наистина няма много инфо на български, а семейството ми е доста препатило от тази болест - вуйчото на майка ми е имал определени симптоми, починал е неизвестно защо (не от инсулт или инфаркт) в съня си - на 42 години.
Незнам дали медицината е променила нещо в последните 2-3 години, но това което и предложиха и реши проблема и е един апарат, който се поставя на носа ( като маска ) през нощта. Така се регулира по някакъв начин дишането. След съвсем кратко време на използването му гореизброените симптоми изчезнаха и сега майка ми е добре. Така че, поне според мен това състояние далеч не е за подценяване.

>>>>>

imgLeft exampleЗа сънната апнея мога да се изкажа и аз. От както разбрах какво му е на моя мъж и защо хърка така странно, нещата се оправиха. Животът на цялото ми семейство стана такъв, за какъвто винаги съм мечтала...
Сънната апнея натрупва у болния недостиг на сън, в резултат на което той става сънлив, изнервен и прекалено уморен даже за ежедневните си задължения, това води до заспиване на неподходящи места - на работното място, в компания в шумно заведение и даже на шофьорското място по време на път, което е изключително опасно (преживяхме го два пъти)... Няколко пъти мъжът ми е падал от стола, защото неволно е заспал на него... и т.н. Примери имам много... Отношенията ни бяха доста изострени, защото тогава бяхме с малко бебе и аз очаквах от него да помага, а той дори нямаше сили да остане буден да поговорим ей така, да ме изслуша просто.
Трябваше ми известно време да навия мъжа ми да отиде да се изследва, самото изследване е скъпо и трябва болния да остане в клиниката една нощ, закачват му някакви кабели и апарати да изследват степента на апнеята и всъщност да определят какъв апарат, с какви настройки е необходим.
Самия апарат не е страшен, скъп е, но ние го приемаме като жизнено важна протеза. Някои хора са с изкуствени крака, ръце, очи и зъби, но се нуждаят от тях, колкото и неестествени да са те. Това че той спи с маска, която с маркуч е свързана към апарата, не притеснява нито мен, нито него, не плаши малкия ни син и не пречи по никакъв начин на интимността в леглото, даже напротив, сега имам здрав и енергичен мъж, който работи на две места и на всичкото отгоре става нощно време заради детето, защото аз спя дълбоко, работя нощни смени и т.н.
Мога да напиша още много, но стана прекалено дълго...
Апелирам  да обърнете внимание на начина, по който хърка човека до вас, сънната апнея се среща и при деца, и при жени, но по-често при мъже.


Разкажете ни вашата история ...

Ако желаете може да споделите вашата история, за да помогнете на някой друг страдащ от ОСА, да осъзнае проблема си и да се подложи на лечение. Моля изпращайте своите разкази на e-mail: sleeplab.plovdiv@gmail.com.

 

bottom corner