Проучвания върху сънната апнея

Тук ще представим накои от последните научни разработки в областта на нарушенията на дишането по време на сън. Някои от тях изцяло или отчасти са проведени върху опитни животни, като се прави опит резултатитие да се интерполират и при пациенти.

Големият сън (по материали от сп. Nature Neuroscience)

Милиони хора посрещат последния си час в съня си. За близките на повечето от тях няма обяснение защо мигът на смъртта настъпва точно тогава. Факт е, че в повечето случаи обяснение не успяват да дадат и лекарите, но ето, че според учени от университета в Лос Анджелис, щата Калифорния (UCLA), мистерията е на път да бъде разрешена. От изследванията им може да се направи предположение, че фаталното спиране на дишането по време на сън се дължи на кумулативна загуба на клетки в зоната на мозъка, която отговаря за контрола на дишането.
В рамките на предишно свое изследване учените от UCLA открили район в мозъка, който нарекли пре-Бьоцингеров комплекс. Според тях именно там се намира командният пункт, който предизвиква дишането при бозайниците. Освен това експертите идентифицирали и малка група клетки в тази зона, които на практика подават дихателните команди. Този път изследователите работили с лабораторни плъхове, на които инжектирали специален разтвор, чрез който убили повече от половината клетки. На следващия етап те наблюдавали дихателните процеси при експерименталните животни. Така, когато стигнали до фазата на дълбокия сън, те напълно спрели да дишат и били насила разбудени, за да потънат отново в сън. С времето честотата на периодите без дишане нараснала и засегнала и други фази на съня, като накрая проблемите се проявявали и в напълно будно състояние. Смята се, че плъховете разполагат с около 600 специални клетки за командване на дишането.
Според учените хората имат няколко хиляди, които прогресивно намаляват с остаряването и нямат способност да се регенерират. Те са на мнение, че човешкият мозък може да компенсира до 60% от загубата на въпросните клетки, но натрупаният дефицит в крайна сметка води до проблеми с дишането по време на сън и до развиване на предразположеност към т.нар. "централна сънна апнея". Тя е особено опасна при възрастните хора, чиито сърце и бели дробове вече са отслабнали заради годините. В рисковата група попадат и хора с нерводегенеративни заболявания като болестта на Паркинсон, които често се оплакват от проблеми с дишането по време на сън.


Сънната апнея и диабета имат връзка (по материали от сп. New Scientist)

Хората, които хъркат много, може да страдат от апнея, която често се съпътства от диабет тип 2, съобщи "Ню сайънтист". Връзката между диабета и апнеята е толкова силна, че Международната федерация по диабет призовава лекарите с пациенти, оплакващи се от едното заболяване, да ги изследват и за другото.
"Връзката е неоспорима", каза Пол Зимет, председател на австралийския клон на федерацията. 40 процента от пациентите с апнея имат диабет, докато 23 процента от диабетиците имат апнея. Откриването на двете заболявания ще помогне за спасяване на много хора.
При сънната апнея в белите дробове не влиза въздух за повече от 10 секунди най-малко 10 пъти на час. Мозъкът автоматично събужда засегнатите, които силно изхъркват или изсумтяват и след това започват отново да дишат. Заболяването се среща най-често сред мъже на средна възраст с наднормено тегло. Сънната апнея е най-честата лечима причина за високо кръвно налягане и сърдечна недостатъчност. Диабет тип 2 е много сериозно заболяване, но може да се контролира с правилна диета и лекарства. Причината за връзката между двете заболявания не е установена.

 

Лошият сън вреди на сърцето (по материали от сп. Chest)

В медицинската литература се споменава, че смущенията в съня са свързани с увеличен риск от увреждане на коронарната артерия, но евентуалният механизъм на това свързване досега бе неясен, заяви главният автор на изследването д-р Джоуел Димсдейл от Калифорнийския университет в Сан Диего. Предишни проучвания показаха, че смущенията в съня са свързани с опасност от ускорено съсирване на кръвта у пациенти с обструктивна сънна апнея и у такива, изпитващи голям стрес. В новото изследване обаче се получиха сходни резултати при относително здрави хора, допълни той. Димсдейл и колегите му прибягнали до полисомнография, за да изследват дали смущенията в съня са свързани с увеличени нива на факторите, улесняващи образуването на тромби. Известно е, че тези фактори предсказват риска от увреждане на коронарната артерия. Били изследвани мозъчните вълни, за да се регистрират циклите и състоянията на съня, а освен това били наблюдавани мускулната активност, движението на очите, дишането, кръвното налягане, нивата на кислорода в кръвта и сърдечният пулс. Пациентите били наблюдавани и директно, докато спят. Общо 135 участници на средна възраст 37 години, които не са имали смущения в съня си, преминали полисомнография. Изследователите взели под внимание възрастта, пола, етноса, показателя за телесна маса, кръвното налягане и дали участниците са били пушачи или не. Резултатите сочат, че по-високият показател за разбуждане и по-дългите периоди на безсъние след събуждане през нощта се дължат на по-високите нива на два фактора, свързани със съсирването на кръвта.

 

bottom corner